4 ноември 2020 г.

БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ - уникален феномен на нашия народ


Няма българско село или град, или почти не се намира такова в България, в което да няма една представителна сграда в центъра, понякога тя е най-представителната.
НЯМА ДРУГА ДЪРЖАВА, в която всяко населено място да има такава. Сграда-светиня, понякога наравно с църквата, а ако няма църква в селото - тя е най-важната! Това е българското Читалище. 

Само чуйте как звучи - Читалище.

В българския език има подобни по звучене думи - свъртали-ще, огни-ще, среди-ще, пазари-ще, оброчи-ще, светили-ще, хранили-ще, и разбира се, учили-ще. Усещате ли сакралния, специалния смисъл на всички тези думи. Дори думата гроби-ще е такава.

Това е МЯСТО. Това е величие, това е такови-ще, което те кара да сколониш глава, нещо голямо, нещо важно. И затова свято. Читалището е средище, светилище - но на духа и културата на нашия народ. Място, където нещо СЕ ВЪРШИ, нещо се СЛУЧВА - на полза роду, за всички.

От ВСИЧКИ! За ВСИЧКИ!

Само се замислете... 
Когато хората са вписвали своите дарения за Читалището, те не са писали какво даряват, а какво са ПОЖЕРТВАЛИ ОТ СЕБЕ СИ! Така са го писали - пожертвование.
Разбирате ли - Читалището е заможертва?
То е изстрадано, споделено, имало го е с «отделяне от залъка на децата ни» - за децата ни.
ЗА НАС САМИТЕ!

Защото там е нашата памет, там е и нашето бъдеще (бъде-ще, което ще бъде).

Всяко село е искало да има църква, читалище и училище. Защо?
Защото това са средища за запазване на българската нематериална култура. Занаятите са създавали материалната ни култура - предмети за бита и средства за производство.
Но Читалището, училището и църквата са били онези свети места, където се е предавала и съхранявала НЕМАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА И ТРАДИЦИИ на българина.
Затова сме оцелели през вековете. Днес сме обречени да оцелеем също. Но къде са нашите Читалища днес?

Българското Читалище е вече на над 160 години. Традиция, неизменно спазвана и подддържана от българите.
КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАТ ТЕ ПО СВЕТА.

Защото Читалището и неговото ръководство - това е бил каймакът на гражданското общество на всяко населено място. Хората, работещи в него, са били онази жила, която е крепяла обществения напредък и онази нишка, която е била способна да устои на предивзикателствата на всяко време.
Затова преддверието на всяко българско Читалище е своеобразен музей - музей на паметта, на традицията, еталон за бъдещето. Предверие-храм - с портретите на изявените личности, които са били «орачите» на народната нива на духа.

Ако трябва да дам определение със съвременен пример, то Читалището е било за хората това, което днес е Интернет. Да, така е!
Но е било и нещо повече - имало е социален и възпитателен ефект.
Ако искате нещо да научите - отивате в Читалището.
Ако искате нещо да прочетете - отивате в Неговата библиотека.
Ако искате да се запишете на курс за умение или знание - записвате се в Читалището.
Че къде другаде, ако не там!

В Читалището ще са кръжоците по танци. Там ще са и уроците по музика. В Читалищната библиотека ще се проведат поетични вечери, езикови игри или тематични четения. Къде, ако не в Читалищния театър ще развиеш плахите си артистични заложби. А ако не притежаваш такива, то читалищните театрални постановки ще те въведат в света на Мелпомена. Читалището ще излъчи своите лидери на сцените на певческите конкурси. В Читалището ще може да развиете своите готварски умения или таланта си на художник.

Даа... Читалището е било среди-ще, средище на таланти, хранили-ще на култура, светили-ще на съкрови-ща.
Защо съкровища? Защото хората си отиват, а читалището остава, съхранявайки паметта за предците ни.

И обърнете внимание. То не е музей - не.
То не съхранява мъртвите следи на миналото ни.
Читалището е жива институция. То е организъм, който диша, развива се, твори, създава, приютява, разпространява. Читалището е трибуна, то е знаме, събиращо чети под себе си. То не дава словото да секне, не позволява езикът да се загуби, не разрешава да се забравят традициите. Дори нещо повече - то ги умножава, разкрасява, то ги увековечава.

Читалището е онова чудови-ще (да!), което не дава на много деца да спят, в нетърпение за утрешния концерт, спектакъл или конкурс.
Читалището е съществувало дори тогава, когато ние, българите, сме нямали още граници. Но е определяло границите на българския дух, род и език.

Читалището ни е нужно и днес. ОСОБЕНО ДНЕС!
Защото нацията ни е пред изчезване! Българският народ е пред опасността от претопяване, размиване и разсейване по света. Даже не толкова във физическия смисъл, колкото в духовен. Растат поколения наши деца, които не знаят езика, не са чули българска майчина песен, не са изпяли и един български стих, не са видяли и една българска къща.
Читалищата са нужни и на тези от нас, които все още сме запазили всичко това в паметта си. Живеем все още с надеждата, че българският дух и род ще го има, разпръснат по света, но здрав, единен!

Не народ, а народи-ще. Народили-ще!

Изрази и думи в езика ни по време на Възраждането


Думи от книгата на Любен Каравелов от 
1850 г. "Записки за България и българите"

Чегато - сякаш, гачели, каточе
Храстеци - храсталаци
Тахтабити - дървени буболечки, дървеници
Няколко стотини - няколко стотин
Образ - лице
Краставо село - Кръстевич
Кътърки - пуканки
Гургувица - гургулица
Чекма - издаден клюкарник на къща, от който се гледа в три страни
Пленички - плитки (на коса)
Наустъ - наизуст
Хамлии - амулети, муски
Другояче този човек бе добър - иначе този човек бе добър
Каракурухчия - сиренар
Мадраджия - маслар
Мокани - сръбски овни
Рудаци - нашенско-балкански овни
Агъл - стан на влашки овчари със семействата им
Бял мъж - ястие, приготвяно от овчарите от прясно сирене, масло, брашно и захар
Бегликчия - човек, изкупил правото да събира данъка беглик (десятъка) - първите, най-едрите, откупуват от султана цели окръзи и ги препродават на по-дребни бегликчии, които ги препродават на още по-дребни.
Точено, зелник - баница
Рутища - дрехи, облекло

Думи от кижката на Михаил Гребенаров от 1879 г.

Е зирета (гьолове) - езера
Хохрида - Охрид
Кръджели - Кърджали
Лешнаци - лешници
Костени - кестени
Управителен началник - управител
Стражари с джандарска форма
Франга - франка
Два дена оран - казано, като площ на нива
Нохче - ножче
Чуждина - чужбина
Имат засрам - срамуват се, считат го за срамно
Дрънгулки и врендулки - дрънкулки и непотребни неща
Високоумие - високомерие, възгордяване
Смиреномудрие - смиреност
Да ни захвалат приятелите и да ни завиждат неприятелите
Да изпием чаша за здравица
Три четири увръта земя - в един уврът може да се посадят 400 тополи
Ти си спаваш спокойно - спиш си спокойно
Овошкени дьрвѣта, на които могат да ни пасат пчелите - овощни дървета
Един драм - един грам
Землодѣлство - земеделие
Синца - всички
Ето какво ще ви прикажа - ето какво ще ви кажа
Нещеше да изсъхне кукуруза (мисира) - нямаше да изсъхне царевицата
През зимето - през зимата
Скинахме си опънците от ходене - скъсахме си обувките от ходене
Баят (тур.) - омръзва
Ту тамо, ту овамо - насам-натам
Помните това време, кога стана кланiето и висенiето - за възстанието Априлското, когато са колели и бесели
По негдѣ - някъде
Книжката се задължава да следва печатанiето си - книжката ще продължава да се печата

Думи от езика на селянина

Паралия (синия) - три/четити-крака ниска дървена кръгла маса за хранене
Пиростия - метална скара на крака, за поставяне на съд за готвене над огъня
Баджа - коминът над камината в къщи, заедно с металната кука за закачане на менчето над огъня
Конопен кинефир - едроптъкан плат за риза
Салтамарка - мъжка къса дреха с дълъг ръкав от шаяк (вид късо сако) без закопчаване
Ушатка - малка керамична делвичка с дръжка отгоре за една ръка
Захлупци - кръгла дървена съдинка с капак, за съхранение на храни
Кутел - съд, подобен на чукало за масло, но по-нисък. Ползва се за счукване на пипер, сол.
Нощови - голямо дървено корито за месене на тесто
Копанкя - по-малък дървен съд, подобен на нощови
Шумка - листо
Рачка на шумката - дръжка на листото
Чунъ - плоска дълбока лодка в Охридскот езеро, с плосък нос
Браной - вълнение, вълни на талази
Авланка - изпъстрена глинена кана от 1-2 литра
Боца - шише, стъклена бутилка
Марами - пешкири за глава


Имената на занаятите по турско

Тюфекчия - майстор на пушки
Самсар - търговски посредник
Камзамалин - бирник
Мумджия - свещар
Кафтаджия - търговец на платове
Капъджия - портиер
Сарафин - разменя пари
Кюркчия - кожухар
Папукчия - чехлар
Терзия - шивач
Сеиз - коняр, конегледач
Сарач - майстор на седла
Доурманджия - майстор на прозорци, дограми
Казас - търговец на коприна
Астарджия - тъкач на тънки пплатове
Ахтар - дребен търговец на бакалски стоки
Джамбазин - търговец на коне и добитък
Ахчия - готвач
Налбантин - подковач на добитък и коне
Трите степени на занаятчията - чирак, калфа и башкалия (самостоен майстор)
Малджии - иманяри
Такеджия - шапкар
Бучакчия - ножар
Астраджия - производител на тънки платове и подплати
Керестеджия - производител и търговец на дървен строителен материал
Фучеджия - бъчвар, кацар
Табакчия - обработвач на кожи
Тезгяхтар - магазинер, продавач, понякога барман в кръчма
Сахтиянджия - търговец на кожи
Кувенджилък - златарство
Папуджийство - чехларство
Кюркчийство - кожухарство
Контракчии - доставчици
Кираджии, саиджии - хора, които пренасят с коне пари, писма и пратки срещу такса (тези такси служели за заплащане за труда, за харчове за спане симата “хан парасъ”, за подкуп “рушвет”, даван на стражите по кулите, за разноските за издаване на “тескере” за пътуване). Кираджиите спохождали всички български общности в Румъния, по-късно свободна България по Великден и Коледа, защото в къщо очаквали с нетърпение писма и пари от гурбетчиите. Кираджии са били често и турци, и албанци, но честността сред тях е била неотменна.

18 август 2020 г.

ПРАЗНИК ИЛИ ПРАЗДНИК - НИСКО ИЛИ НИЗКО

Бъднини - бъдещи дни
Праздници - празни дни (праз-дни-ци)
Делници - делови дни
Неделник, неделя - не-делници, почивни дни



ПРАЗНИК ИЛИ ПРАЗДНИК
Тази дума в руския език се изписва с “д”. Някъде докъм 20-те години на ХХ век и ние сме я пишели с “д”.
Откъде идва това “д” в "празДник"? Може би от руския език?
Преди мислех, че думата “празник” е от “празен ден”, денят, в който не се работи, но не било това.
Идвало от старобългарското "презъ" тоест “през”, “преминаване през” - ден, който завършва един етап и след него започва нов.
Ако това е била неделята, то започвала новата седмица (която едно време наричали “неделя”). Ако е някакъв църковен празник или друго честване (годишнина, например) - също е завършвал един етап и е започвал нов. Д-то идва от “ден” - ден, през който се минава към новия етап, наричан “през-ден”-ик, а оттам “прездник=>праздник”.

ПразДникът едно време е бил маркировка, подчертавал е цикличността на битието. Животът се е въртял не около празниците, а около делниците, основавал се е на труда и на необходимостта от труд. 

А в днешно време е точно обратното… Вероятно църковните практики са ни научили на това, на тази ленност в мислите ни.

Преди много години във вестник "Стършел" е имало анекдот, според който думата "празник" трябва да се смени с "пълник", защото трапезата на такъв ден е винаги пълна. :)

СМЯТАМ И ИМАМ НАМЕРЕНИЕ
“Смятам да започна тази работа”
Защо думата за смятане (дума за аритметически действия) е възприета като намерение, решимост?
Имам намерение (идва от руския, където намерен означава "канещ се да ...", "решен да ...")
Вариант на “смятам” е “мисля”, която също не е съвсем коректно употребена.
Едно време са казвали надумал съм, наумил съм си, наканил съм се (каня се), но най-правилното е “решил съм”.

Откъде идва думата решение?
Не идва ли и тя от смятане (не етимологически, а като резултат от математически действия)? Смятал си, смятал си - и си намерил решението. Може ли да се каже “Смятам да започна тази работа и затова съм решил да се представя добре на интервюто”? Ако така е добре казано, както и аз си мисля, то думата "смятам" вече има смисъл, замествайки думите наумил, надумал, наканил.

Защото, ако погледнем, думата "надумал" също има корен “думам”, който днес срещаме само в руския език, в смисъла на ... “мисля”.

Думите "смятам" и "считам" са сходни. Думата "чета" има значение и на "броя", и двете са свързани с мисленето.
"Мисля" в смисъл на "възнамерявам" също не е случайно, още повече, че по-горе дадох пример в руския език. И в други езици глаголите за "намирам" имат значение освен на "откривам", също и на "мисля".
Връзката между "рéша" (коси) и "решавам" също не е случайна - идва пак от "развързвам, "разплитам".

НИСКО ИЛИ НИЗКО, НИЗОСТ
Ниски, ниско, нисък (а трябва да е низък). Защото казваме низини, низост, низходящ. В руския тази дума е низок (нисък на български), низки, а казват и низменност (низина, равнина). Днес, в нашия език, думата низост е свързана само с най-недостойните черти на човешкия характер. Което, по принцип, не е лишено от логика, но от друга страна, думата низина не свързваме с нищо такова.


ОБИКНОВЕН ИЛИ ОБИКНОВЕНЕН
Правилото в българския език гласи:
“Ако прилагателното в м.р. ед.ч. завършва на н или на -ен, неговите форми не са с двойно н, например: финия(т), фина(та), фино(то), фини(те) – от фин, обикновения(т), обикновена(та), обикновено(то), обикновени(те) – от обикновен.”

Ще си позволя да не се съглася.
Имам забележка към думата обикновен.
Тя трябва да е обикновенен. Защо?
Думи като ранен (с корен рано или ранина), копринен (с корен коприна), сенен (с корен сено), винен (с корен вино), ранéн (с корен рана) са все с коренна дума, завършваща на -но, -на и са съставени така, че наставката -ен заменя последната гласна.
Интересното в думата обикновен е, че тя, като коренна, не може да е прилагателно от м.р. Всички прилагателни, с корен “обикновен” трябва да са обикновен(-ен), обикновен(-а), обикновен(-о), обикновен(-и). Ако това не е така и аз греша, то нека някой ми каже коя е коренната дума на обикновен?


НИЙ ИЛИ НИЕ, ВИЙ ИЛИ ВИЕ
Много стари хора днес, а и масово в миналото (допреди 60-70 години) са изговаряли ний, вместо ние и вий, вместо вие.
Ще изброя още няколко такива думи, които са претърпяли видоизменение, което за мен, неукият, е необяснимо.
Единственото, което мога да кажа е, че вие се изговаря по-лесно от вий.

Ний, ние
Вий, вие - две значения
Пей, пее
Блей, блее
Сей, сее
Вей, вее
Дий
Пий, пие
Зрей, зрее
Тий, тия, тези
Едрей, едрее
Тежкарей, тежкарее се
Младей, младее
Хубавей, хубавее
Изгрей, изгрее


ХЛЯБЪТ В ЕЗИКОВОТО БОГАТСТВО НА БЪЛГАРИНА
От дълбокото миналото, та до ден днешен, българинът е свързвал хляба с успеха в труда, с доброто материално положение, със силна година и добра реколта. Хлябът е бил основна храна на нашите предци, неговия сакрален смисъл го е поставял на почетно място, сред символиката в бита на българина.
Тук ще изброя няколко примера за това:


Никой не е по-голям от хляба.
Продава се като топъл хляб.
Всеки търси на хляба мекото.
Търся булка от добро тесто.
За да успееш в живота е хубаво да имаш поне малко маица.
С тази професия (с тези две ръце) си изкарвам хляба.
За единия хляб работя.
Тези пари и за един хляб не стигат.
Молиха се за коричка хляб.
В чужда къща и хлябът е горчив.
Караме я на хляб и вода.
Толкова хляб изяде и пак не се научи на занаят.
Хляб да има, пък другото - каквото Господ даде.
Цял живот все черен хляб ли ще ядем!
Даде му хляба в ръцете.
Каквото замесиш, такова ще опечеш.
Всичката Мара втасала, та и ти сега.
Опече си хляба той навреме.
С чужда пита помен прави.
Хляб се пече на бавен огън.
Прегореният хляб сиромасите го ядат.
У него е хляба, у него е и ножа.
Корав като престоял хляб.
Хлябът се яде, докато е топъл.
Ден да мине, самун да падне.
Бори се за хляба си.
И двамата са от едно тесто.
Скъп на триците, а евтин на брашното.
Чуждият хляб — зъби кърши.
Давали на циганина царство, а той питал: ами хляб?
Няма хляб без мотика.
Когато си гладен, хлябът не е твърд.
Собственият хляб е по-вкусен.
Намали малко маята - ако е напълнял някой
Крилатата фраза "Хляб и зрелища", употребена от поета Ювенал
Има хляб в тази работа
Голям залък хапни, голяма дума не казвай.
Дебел сняг - голям комат.
Хм, ще дойде той, големият денец, с малка пита, ще ви питам аз тогава!


СВАТБА ИЛИ СВАДБА
Правилната дума е сваДба (не се сватосват, а се свежДат към олтара). Днес водим булката към олтара. Казваме сведущ, завеждащ, водач, водещ. А “сведение” си е всъщност сведéние (до знанието на ...). Така и казваме - “за сведение на ...”


ЦЯР И ЛЕК
В миналото на лековитите смеси и напитки са казвали “цяр”, а този, който ги е познавал и ги е ползвал, са наричали “церилник”. След употребата на цяровете кризата е преминавала, състоянието на болния се е подобрявало, олеквало му е.
Поради това, постепенно са започнали да говорят за “лек, ляк”-ове и се е пишел лѣк, поради това, че се е изговарял по различен начин в различните български области. Тази дума е корен на много производни:
о-леко-тяване, об-лек-чение, леку-ване, лек-ар, об-лек-ло, леко-вит.

ДРУГ И ДРУГАР
Днес думата “друг” в българския език знаем какво означава (някой друг, освен теб). Но защо в руския език тя означава приятел? Оказва се, че тя все още означава приятел, защото това тя е означавала и в българския език преди векове.
Остатък от това значение са думите дружа, дружка, дружба... 
Известно е, че в нашия език съществува такъв процес - на преминаването на “г” в “ж”. В някои славянски езици, а и в нашия, през 19 век "друг" е значело "втори" (книга първа, книга друга, книга трета).
Каква точно е връзката между "чуждия" ("другия") и другарството? Пряка - не си ти, а твой друг. Друг твой е твоето друго “ти” (или “ти”, твоята същност в другиго)
Твое копие - в смисъла на съмишленик, друг-ар(ин).


ЛАД И ЛАДИМ, ЛАД И ЛЯГАМ
Лад, наладить (рус.) - да подреди, установи в порядък, да оправи в ред нещата, просто разбирателство. Дойдоха на един лад - намериха синхрон в мислите и действията си. Налаживает (рус.) - урежда, установява отношения, разбирателство. Лажится спать (рус.) - ляга да спи. 

Когато си лягаме, а именно това е естественото състояние на нашето тяло, всички вътршни органи се подреждат един ДО друг. Докато сме прави, вътрешните ни органи се притискат от тежестта си, тъй като се намират един НАД друг в коремната ни област. Тазовите кости затова са наречени тазови, защото като един таз (лехен) поемат и крепят цялата тази пихтия от органи да не се разсипе. Когато си легнем, натискът върху тези органи отслабва, те сякаш се подреждат (налаждат, разпоЛАГат се удобно един до друг) и си почиват. Процесите в тях отслабват, мускулите се отпускат и целият ни организъм се възстановява.
Легло идва от лягане, а лягане идва от лад. Неслучайно думата м-лад-ост (мы лады - ние сме наред) означава времето, когато всичко ни е наред и сме здрави и жизнени, без грижи.

Няма да се учудя, ако и думата с-лад-ко да има подобен смисъл.
В народните ни песни също има обръщение “Ладо, ле” и това съвсем не е име, а обръщение към младеж или мома.

Освен това, празникът Коледа е всъщност Коло-лад-а=>Коляда=>Коледа. 
Коло е словѣнската дума за Слънцето в древността, а коло-лад-а е означавало, че Слънцето най-сетне се е “събудило” след многомесечния си пад на небето и отново започва да се издига всяка сутрин все по-високо и по-високо на небосклона и животът в природата започва отново, налажда се.
Имаме в нашия език и думата “налага се” и “наложително”. Тук отново коренът е ЛАД.
И двете думи означават, че нещо трябва да се направи, за да са наред нещата, за да се наладят - да се уредят, подредят.
Когато с-ЛАГ-аме нещо на масата, ние правим същото. Правим същото и когато подреждаме нещо на етажерката.

ДОБРУДЖА
Добруджа - Добро Гея (на румънски е DOBROGEA)

АНИМАЦИЯ И АНИМАТОР
Аниматор e художник, който рисува анимация. В туристическия и развлекателния бизнес аниматорът е лице, което отговаря за планирането и организацията на АКТИВНИТЕ програми за свободното време на организирани групи туристи.
В латинския animo е душа. Оттам и думата animal за животно в английския език.
Анимацията е бързо последователно показване на образи на неподвижни елементи, с цел създаване на илюзия за движение. Като "живи" - animo.
Технически погледнато, киното също е поредица от статични кадри, 24 в секунда, с които се създава илюзията за непрекъснат процес. Но киното все пак заснема от движещи се хора и предмети. В киното живите хора играят.

ГОСТ ИЛИ ГОСТЕНИН
Някои думи имат стара форма на изговаряне.
Такива са:
Гост е била гостенин
Господар е била господарин
Боляр - болярин
Готован - готованин
Мародер - мародерин
Месар - месарин
Пъдар - пъдарин
Джелат - джелатин
Мръвкар - мръвкарин
Дървар - дърварин
... а думите властелин и исполин са се запазили такива, каквито са били.

Вчера от леля ми, селска жена, чух думата “умеатна жена” - оправна, къщовница. Някъде я казват "умятна".

-оглу, означава чий -ов в турския език. Много фамилии на наши люде от Възраждането са завършвали така.

-джилер означава -джия, занаята на човека в турския език, но в мн. ч.
Старото турско име на село Старо Железаре(и) в Хисарско е Демирджилер. Демир на турски е желязо. Селото е било известно с майсторите си по обработката на желязо. Изработвали за железни сечива, огради и решетки. Поради това, тое било известно и с още едно име - Рашатари, тоест - Решетари


Пущина къща - запустната къща, пущина-к.


Дуван - диал. Сокол. Името на село Дуванлии може да означава соколари.


В Зографски царски поменик се споменава името Костантин.
Мъжкото име Константин идва от латинския език и означава постоянен, силен, твърд. Българският вариант на името е Костадин. Костадин е то и на сръбски език.

23 юни 2020 г.

НЯКОИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ В ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ

На снимката: панорама от село Чушмелии (Криничное) и езерото Ялпуг

Списъкът от думи и изрази е само от едно от българските села в района на Одеска област, което имах щастието да посетя през септември 2019 г. -  село Чушмелии (Криничное) край красивото езеро Ялпуг.
Думите съм ги записвал на коляно, по време на разговорите. Беше забавно и не лесно. Поради невъзможност да напиша ударението по друг начин, съм го означил с главна буква.
дЕнуви - дни
зОре - утре (различно от заран, което е сутринта)
кАртучки - снимки
узурИ - сутринта
дългЪ, дългИ - вълна, вълни
сИнко, сИнки, сИнките - всичко, всички, всичките
гьОль - езеро
кАта - всеки
бухтИ, блЪскаса - гърми
при тОгу - при него/нея
утОдеми, утИдууми - отиваме, отидохме
нАшуу - нащият
повОзи - камиони, цистерни
удЪ - вода
клейкАвина (руск.) - набхвател за тесто
клИкам го - викам го
клИк - повик (оттам нашата "отклик")
лЪйца - лъжица
лЪйчинка - лъжичка
лавАш (арм.) - кори за баница (но като арабски хляб)
бУка - залък
сиренЕна пита - тутманик
нИне (енИне, енинка) - сега
съдЯ - само
мЪнье - мен
завАща - започва
Улца - улица
вЪрвяте - отивайте
зЪмни - вземи
тОгу - него
пуЕ - пее
пуЯни - пеене
Одиюми да си обИдим рОдууте - ходихме да си видим роднините
чурбЪ - супа
маулЪ - махала
таквЪз, такОзик - такава, такъв
слОво - дума
гъльчИ - говори, приказва
акО - какво
зЪмни - вземе
изпрувОди - изпрати
дАдуу'ми ти - дадохме ти
заминЪва - заминава
акЕту - както
мОтька - мотика (само желязната част)
кеплевИ - улея за втукване на кола на мотиката
утОдеми сас тОгу - отиваме с него
праминАвами - преминаваме през
прамИнъуми - преминали сме
зЕльник - баница със сирене (зелник, заради начина на поставяне на корите)
улОй - олио
лой- овча маз
Убил - кладенец
тОгуута, тОйната, тЯвната баба - негувата, нейната, тяхната баба
врЕдни Ора - лоши хора
Болграшката гимназия
отвечАвам - отговарям
нажимАват - притискат
продавАва - продава
нанимАват - наемат
дЕнуви - дни
акЕ - как така?
чилЯк - човек
сЕтне - после
таквИз - такива
бЯши - беше
нИвгиш, нИкугиш - никога
удзУрнинкум - от заранта
бЯши - беше 
нидЯле - неделя, седмица 
пундЯльник - понеделник
тЯзи - тези
от напрЯдь - отдавна, преди 
напрЯшни - предишни 
пЯсин - песни 
лапачУги - по голями дяца,от лапак, лапе, лапенци
вердЯчка - патица
врАвеле - дамска гривна
темЕль - фундамент
тЯвните - техните
кутрО - кое
за мЪне - за мен
збИра - събира
вАрта - престилка
вирОнки - пердета
----------------
акО да кажа - какво да кажа

акОй туй - какво е това

ам ку съ? - ами ако са?

напрЕд гЕргиуден - преди Гергьовден

удзУрнинкум ма расплака - разплака ме още от сутринта. 

ам читЪ, акОту пИсваш - ами, чета, каквото си написал

кОйто ма знА, ше кАжет тъс май вЕки е грАбнава - който ме познава, ще рече - тази вече не е със всичкия си


кутрЯй туй гудИна? - Кога тази година?

ДУМИ И ИЗРАЗИ ОТ ХРИСТО ДАНОВ И ИВАН БОГОРОВ


Думи и изрази от ХРИСТО ДАНОВ

Пловдивци, пловдивка, сопотенец, сопотлията, устинци, кричмени, перущени, пловдивци, видинлия, ломчанин, плевенци, пазарджиклии, пловдивци, хасковци, чирпанци, загорци

Тенекяна кутия

Дипломиран университант - дипломиран студент

Преврътът - превратът

Първен - първом

Паралелограм - правоъгълник

Някога едновръстни, а сега напълно постигнати младежи

Книжница - библиотека

Проста сметница - начална математика

Камва - канава

Нехрива жена - немарлива, неподдържаща се жена

В тази къща тя върти люляка - в тази къща тя командва, става на нейното

Да милионят в своите намерения - да преуспяват

Ще стане като гладено в пясъка - ще е напразно, недонаправено

Джереме - глоба

Давосване - съдене, водя давия (водя дело)

Айлък - заплата

Фалимент - фалит, банкрут

Олепсан - заразен

Европско турско - европейска Турция

Вещак- майстор

Охала - безгрижност

Охален, охолен живот - живот без грижи

Бадихава - бадева, напразно

Кинезки език - китайски

Наменен за нещо - определен за ...

Наречиучени - псевдоучени

Забуна - заблуда

Уталожи - изглади с ютия

Вапор - параход

Мухуват - ловят мухи, безделничат

Задатък - задача, цел

Монасите всяка година излизат в мир - извън манастира, сред хората, сред миряните, във външния свят

Гръзделива волска кожа - груба волска кожа

Плюсница - храна

Углед - пример

Тюрлия - вид, сорт, род

Дамла - сърдечен или мозъчен удар

Заемница - взаимоспомагателна каса

Тимаря - чеша, чистя

Духан тютюн

Ахъ-челеби - Смолян

река Гьопца - река Стряма

Имерек - под подписа в документ да се изпише името

Рокам, ракам - смятане

Чушнал - яхнал, възседнал

Мунасъб - подходящ, удобен

Съепархиоти - от една епархия

Избългарили се - отметнали се от българското

Сермия - капитал

Цуглави - мършави

Сякат - мислят че, чини им се че

Юриек - образец, мостра

Капориции - капризи

Лихоимство - лихварство

Изин - разрешение

Богданско - Молдова

Тержуман - предовдач

Занимаваха - заемаха (длъжност, пост)

Сахтиян - обработена козя кожа

Оланин - млад слуга

Чекма - еркер на къща

Парамана - кърмачка, гледачка на деца

Катърки - пуканки

Кятипин - писар, секретар

Тюфек - пушка

Макат - покривка за миндер

Пош - кърпа

Залуфи - къдрици по слепоочието

Даул - тъпан

Маргатар - бисер

Мизандрия - мъжемразка

Янкеседжия - крадец, джебчия

Табак - човек, който щави кожи, кожар


Табахана - работилница за щавене на кожи

Смал не - едва ли не, без малко да

Сетнина - последица

Груп - пачка пари

Да обидят - да обиколят, да обходят

Отечески - бащински

Свекло - нещо, събрано в голямо количество

Тимбра - пощенска или таксова марка

Наведи - обвинява

Набурен - развълнуван

Се повлюдиха - се очовечиха




Думи и изрази от ИВАН БОГОРОВ

Щеше да почени пътешествието си - щеше да започне

Ковка - котва

Радостлив - радостен

Завчас - след малко, много скоро

Еддистонский светилник - фар

Токо - само

Вѣтръ-тъ - вятърът

Валеше като из ръкав - днес казваме "валеше като из ведро"

Ручи - излива

Потънвание - потъване

Макар за каквото и да било - за нищо на света

Канарскы средоморецы - канарските острови

Мигалы - клепачи

Създавник - Създател (за Бога)

Вредом - наоколо

Цъднина - жажда

Индийски брястове - палми

Талази - вълни

Упъти ся инди къде морето - закрачи нататък към морето

Потребно - подходящо

Рът - хълм, връх

Бистра вода за пияние

Разглезата - разглезена

Мермерно море - Мраморно море

Ингелизските пряпорци - английските знамена

Отечестволюбие - патриотизъм

Поддавници грьци, ярменци и ебреи - поданици ...

Два бомбоносца - два миноносца

Непоклатен - непоклатим

Пусула - далекоглед, бусоля

Нѣмамъ омыслъ - не се съмнявам, че

Невѣрство - съмнение

Коруба - купол

Чукундур - цвекло

Инглитера - англичанина

Олланда - холандеца

Лѣхски - полски

Съгражданец

Две хиляди записа, всякой по една лира - 2000 акции по една лира

Печяловито - печелившо

Прехраневат - прехранват

Продаванието и купуванието са двата предела на алъш-вериша - продаването и купуването са двете страни на търговията

Оттьмнато - отнето

Изработева - изработва

По-карлия - по-изгодни

Изгубува - изгубва

Заедността - общото (между тях)

Куна - икона, кунописец - иконописец

Нарастева - насраства

Сермия - капитал

Ако не поставяще ничто пред кума - ако не заделяше пара настрана (тоест, ако не спестяваше)

Навсъде - навред, навсякъде

Без прекословие - без съмнение

Господари и Господарки! - обръщение, днес казваме "Дами и господа" - първо дамите

Превождач - преводач


Полус - полюс (пол-ос)

Раздалеч - разстояние

Северни валяк - северното полукълбо

Предявяват - показват, виждат, педставят

Мъгляви звезди - мъглявини

Попова слама - Млечния път

Сирiй - Сириус (звездата, най-близка до нас)

Земный валякъ - земното кълбо

Магнитисана игла - магнитна игла (в компаса)

Звездоброеци - астрономи

Понудява ни - кара ни, принуждава ни

Трескавица - светкавица

Гърмел - гръмотевица

Гръмовити отводи - гръмоотводи

Завчасъ - за миг, мигновено

Една скорошна бъдност - едно близко бъдеще

Да ся благодари ней - благодарение на нея

Съобщи - съедини

Не им румнува - не им хрумва, не им идва на ум

Невтонъ - Нютон

Ручак - ядене (три яденета на ден, например)

Предел - край, място (от кой край си, например)

Отистина - наистина

Трезни - трезви

Велят - казват, разправят

Мочат - пикаят

21 юни 2020 г.

НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН И СЕ ЧУДЯ ЗАЩО ...

 
Знам, че езикът ни е резултат от множество, често неподатливи на логическо обяснение, процеси, но това не ми пречи да поразсъждавам в текст тук. На моя си блог. 
Днес ще разгледам един въпрос, който ми е бил интересен винаги, както в писмената, така и в устна българска реч. Впрочем, въпросите са два!

НАИМЕНОВАНИЕТО НА ЖИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ

Държави, на които името завършва на -я (а не на -ия, защото -и е вследствие мн.ч. на народа им) са:

България - от българи

Сърбия - от сърби

Гърция - от гърци

Турция - от турци

Чехия - от чехи

Словакия - от словаци

Словения - от словени (а не словен-ци, както им казват)

Арабия - от араби

Бела(о)русия от бела(о)руси - тя пък взе, че стана Беларус

Дотук прави впечатление, че това са все славянски или поне балкански народи. Турците не са славяни, но нека не забравяме, че завършека на имената им ги даваме ние.
Ние сме дали завършек на имената и на останалите народи или по-скоро нации (доколкото са населението на една държава), но при тях това правило се мени. 
Вместо да добавим едно -и накрая (като за мн. ч.), ние добавяме -ци. Следващите държави също завършват на -я, след народа им в мн.ч., но ние, странно защо, сме ги нарекли по друг начин. В този списък съм предложил името, с което трябва да са наричани от нас, ако спазваме същата логика на мн.ч. на нацията, както сме направили с държавите от горния списък.

Германия - от герман-и (вместо герман-ци)

Белгия - от белг-и (вместо белги-йци)

Франция - от франци или поне франки (вместо франц-узи) 

Италия - от итали (вместо италиан-ци)

Испания - от испани (вместо испан-ци)

Румъния - от румъни (вместо румън-ци)

Русия - от руси (вместо русна-ци). Казваме индийци, но не им казваме руси-йци, като индийци, сирийци, белгийци или австралийци, нали?

Украйна - от украйни или украини (вместо украин-ци)

Унгария - от унгари (вместо унгар-ци)

Полша - от полши (вместо поля-ци) или поне поляни

Швейцария - от швейцари (вместо швейцар-ци) 

Холандия - от холанди (вместо холанд-ци)

Бавария - от бавари (вместо бавар-ци)

Англия - от англи (вместо англи-чани)

Армения - от армени (вместо армен-ци), на руски са армяни

Ирландия - от ирланди (вместо ирланд-ци)

Сирия - от сири (вместо сири-йци)

Индия - от инди (вместо инди-йци)

Япония - от япони (вместо япон-ци)

Австралия - от австрали (вместо австрали-йци)

Бразилия - от бразили (вместо бразил-ци)

Швеция - от швеци, а не шведи. Впрочем шведи може да е по-правилното, ако приемем, че държавата им по-рано са наричали Шведия

Норвегия - от норвеги или поне норвежи (вместо норвеж-ци) 

Дания - от дани (вместо дат-чани). Защо не им казваме дани-йци, подобно на австралийците, сирийците, индийците или белгийците, на които -йци замества -ия? Или да им казваме дан-ци, като арменците, холандците, швейцарците, унгарците и много други, на които -ци замества -ия? Смешно е :)

Следващите държави носят имена, които не се подчиняват на общо правило. Може би поради това и имената на нациите им имат по няколко варианта.

Египет - египти (вместо египтяни или египет-ци)

Китай - китаи (вместо китай-ци)

Тайланд - тайланди (вместо тайланд-ци)

Америка - американи (вместо американ-ци), та те самите се наричат american!

Мексико - мексикани (вместо мексикан-ци)

Малта - малти (вместо малти-йци)

Иран - ирани (вместо иран-ци)

Ирак - ираки (вместо ирак-ци, ирак-чани)

Пакистан - пакистани (вместо пакистан-ци)

Бангладеш - бангладеши (вместо бангладеш-ци)

Таити - таити (вместо таит-яни)

Казахстан - казахи (вместо касахстан-ци)

От всички тези народности, аз съм чел в старите книги за швейцари (швейцар=слуга, иконом), германи, белги, франки, итали, англи, румъни, руси, холанди, казахи, египти (на циганите у нас са казвали егюпци, защото дошли от Египет). Защото, в голямата си част, това са били племена и техните имена са дали името на държавата, когато тя се е образувала. 

А ирани, пакистани, ираки, казахи, мексикани - те така и наричат себе си.


ИМЕНАТА НА ЖИТЕЛИТЕ НА НАШИТЕ ГРАДОВЕ
Почти толкова странно (да не кажа, че е дори още по-странно) е начина, по който наричаме жителите на някое наше населено място. Понякога е различно дори от това, как те самите наричат себе си. 
Верен на принципа на опростяването и единната логика на Иван Богоров, тук съм се опитал (само на някои места) да предложа правилните имена на жителите, според това как са съставени други такива със същите съставни елементи в името.
Има случаи, когато разни жители в един град наричат себе си с различни имена. Това, вероятно се дължи на различния състав на градовете - коренни жители и придошли. Също така, някои жители на еди град биват наричани от другите българи с различна дума от приетата в този град.
Разбирам, че за някои от градовете, в езика ни така и не се е формирала дума за жителите му, и обикновено казваме жителите на ... 
И така - нека започна.

София - софиец, защото казваме Испания - испан-ец, а не испания-нец. Софийци, вместо софиянци (софиец, вместо софиянец). Казваме тракийци, а не тракиянци, нали? Затова е правилно да са софийци, а не софиянци.

Пловдивци, вместо непавилното пловдивчани (пловдивец, вместо пловдивчанин)

Видин - видинец, видинци, а не видинчанин, видинчани

Ихтиман - ихтиманец, ихтиманци, а не ихтиманлия, ихтиманлии

Плевен - плевенец, плевенци, а не плевенчанин, плевенчани

Девин - девинец, девинци

Мадан - маданец, маданци

Враца - врачанец, врачани

Дупница - дупничанин, дупничани

Перник - перничанин

Балчик - балчикци

Пазарджик - пазарджиклия, но пазарджикци

Благоевград - благоевградец

Велинград - велинградец

Златоград - златогардец

Димитровград - димитровградец

Асеновград - асеновградец

Ивайловград - ивайловградец

Момчилград - момчиловградец

Разград - разградец

Петрич - петричанин

Добрич - добричлия, добричлии

Ловеч - ловчалия, ловчалии или ловчанин, ловчанци

Сандански - санданскалия

Банско - банскалия, банскалии

Пловдив - пловдивец, пловдивци, а не пловдивчанин, пловдивчани

Самоков - самоковец, самоковци, а не самоковлия, -лии

Гоце Делчев - гоцеделчевец, -вци

Свищов - свищовец, свищовци, а не вищовлия, -лии

Преслав - преславец, преславци 

Клисура - клисурец, клисурци, а не клисурчани

Златица - златича/енин, златича/ени

Пирдоп - пирдопец, а не пирдопча/енин, пирдопча/ени

Сопот - сопотненец, сопотненци, а не сопотчанин, сопотчани

Доспат - доспатец, доспатци, а не доспатчанин, доспатчани

Карнобат - карнобатец, карнобатци, а не карнобатчанин, карнобатчани

Стара Загора - старозагорец, старозагорци

Калофер - калоферец, калоферци

Хисар - хисарец, хисарци , а не хисарчанин, хисарчани

Габрово - габровец, габровци

Карлово - карловец, карловци

Дряново - дряновец, дряновци

Търново - търновец, търновци,  а не търновлия, -лии 

Брезово - брезовец, брезовци

Севлиево - севлиевец, севлиевци

Хасково - хасковец, хасковци, а не хасковлия, хасковлии

Раднево - радневец, радневци

Елхово - елховец, елховци

Силистра - силистренец, силистренци

Копривщица - копривщенец, копривщенци

Оряхово, Горна Оряховица - оряховец, оряховци

Варна - варненец, варненци, а не варналия, варналии

Пещера - пещерец, пещерци

Търговище - търговищенец, търговищенци (макар че трябва да е търгов-ец, както е панагюр-ец)

Панагюрище - панагюрец, панагюрци (не казваме панагюрищенец, нали?)

Котел - котелец, котелци, а не котленец, котленци (защото градът не е Котлен, а Котел)

Ямбол - ямболец, ямболци, а не ямболия -лии

Сливен, например, може да се разглежда откъм старото му име Сливна. Оттам става сливналия, както някои се наричат днес. Но от Сливен трябва да са сливенци, сливенец. Както от Видин - видинци, от Воден - воденци

Айтос - айтозлия, айтозлии (макар, за разлика от Бургас(з), за Айтос не съм чел за вариант със "з" накрая - Айтоз. Но става и айтосци, айтозец.

Бургас/з - бургас/зец у бургас/зци, а не бургазлия, бургазлии

Кърджали - кърджалия, кърджалийци, но може и кърджалец, кърджалци 

Русе - русенец, русенци

Казанлък - казанлъчанин, казанлъчанци, батачанин, но може и казанлъчанец и батачанец

Лом - ломец, ломци, а не ломчанин, ломчанци

Кюстендил - кюстендилец, кюстендилци

Бансковци, вместо неправилното банскалии (бансковец, сместо банскалия)

Асеновградци, вместо асеновградчани

Перникци, мелникци, вместо перничани, мелничани

Свищовци, вместо свищовлии (свищовец, вместо свищовлия)

Сопотци, вместо сопотняни или сопотлии (сопотец, вместо сопотнянин, сопотлия)

Бургазци, вместо бургазлии (бургазец, вместо бургазлия)

Ямболец, сместо ямболия

Карловец - правилно
Калоферец - правилно
Старозагорец - правилно
Клисурец - правилно
Габровец - правилно
Русенец - правилно
Варненец - варналия е неправилно
Ловчани - правилно
Видинци - правилно
Сливенци - правилно
Смолянци - правилно
Самоковци - правилно
Шуменци - правилно
Троянци - правилно